Transmenu powered by JoomlArt.com - Mambo Joomla Professional Templates Club

Жизнеустойчивостта на човека е тясно свързана с чувството му за физическо, емоционално и умствено благополучие. Ако съзнанието ни е заето да се бори с проявите на болестта, то не е в състояние да подпомага израстването на личността, което доказва неразривната връзка между човешкия дух и човешкото тяло.

Според световноизвестния лекар-хомеопат Георгос Витулкас състоянието на здраве се измерва със способността да се твори. 

Поради различните стресови фактори съвременният човек постепенно губи връзката си с основния жизнен поток. Връзката с жизнения поток всъщност отразява връзката на съзнанието на човека с неговото подсъзнание, където са скрити вътрешните сили за съхраняване и лечение на даден организъм. Причина за понижаването на тази връзка е загубата на нервна енергия поради стрес, неблагоприятни фактори и ситуации в околната среда. Определението за нервна енергия, дадено от д-р Дж.Тилдън, е следното: „Това е електрическата енергия, чрез която мозъкът регулира нервната система, а оттам и целия организъм. Тя се възстановява само по време на сън и няма нищо общо с този, която получаваме от храната". Това е свързано с интересния факт, че по време на сън от епифизата (пинеалната жлеза в основата на мозъка) се произвежда мелатонин, който играе важна роля при предаването на нервните импулси в мозъка. Известно е, че мелатонинът се изработва само нощем от амино-киселините триптофан и серотонин.

В Института за нови технологии (Бостън - Масачузет) е правена серия от експерименти, които доказват, че при употреба на мелатонин у пациенти се предизвиква кратковременен и много възстановителен сън. 'Много надежди се възлагат на мелатонина като средство за подмладяване, забавящо процесите на стареене. Счита се, че този ефект се дължи на добрата синхронизация на системата на ендокринните жлези. Източната медицина свързва действието на мелатонина с регулиране дейността на чакрите. Установен е и положителният му ефект при подпомагане лечението на злокачествени новообразувания.

Функциите на тялото се изпълняват добре или зле в зависимост от количеството свободна енергия, с която разполагаме в даден момент. Намалената нервна енергия на индивита води до забавяне и спиране на изхвърлянето на отпадните продукти на метаболизма.

Задържането на метаболитни токсини в организма е съществена причина за появата на дадено заболяване. Как и какви токсини се задържат в даден човешки организъм е пряко свързано с кръвната група на дадения човек. Затова както лечението, така и профилактиката следва да са съобразени с кръвната група на индивида.

Известни изследователи на окултното съдържание на човешкото същество като Р. Щайнер и М. Хайдл твърдят, че духовните и душевни качества на човека са вложени в неговия най-подвижен градивен елемент -кръвта. Фактът, че съществуват 4 различни кръвни групи показва, че човешкото общество има нужда от различни форми на изразяване на духа и душата в разнообразни сфери на дейност. Кръвната група е един лесно определим параметър, чрез който може да се получи една точна и ясна класификация на положителните и отрицателните характеристики на хората.

Вече споменахме, че основна причина за загубата на нервна енергия е стресът. Стресът е реакцията, която може да се получи в резултат от действието на някакъв неблагоприятен фактор на физическо, емоционално, ментално или психическо равнище. Информацията за съответното неблагоприятно въздействие се приема от лимбичната мозъчна система и от ретикуларната формация. Оттам импулсите се предават към хипоталамуса и хипофизата до ефекторните органи, а именно надбъбречните жлези, които произвеждат адреналин и кортизол.

Лимбичната система е най-древната част на предния мозък, разположена в хилуса (седловината) между двете мозъчни полукълба. Тя е тясно свързана с фронталния лоб на кората на главния мозък, който осъществява висшия й контрол лимбичната система, заедно с предните таламусни ядра и хипоталамуса, образуват една обща структура - т.нар. кръг на Папец. Този кръг участва в регулирането на вегетативните прояви на организма, в контрола и формирането на биологичния ритъм, в сексуалното поведение, във възникването на определени емоционални състояния и при мотивацията.

Ретикуларната формация е една мрежовидна невронна система, която е разположена в подкоровите структури и мозъчния ствол. Тя обезпечава тонуса на кората на главния мозък, като в същото време се намира под непрекъснатото й регулиращо влияние.

Реакцията на човека при стрес е свързана с множество промени в организма. Тези промени протичат на три етапа. Първият етап е „алармиращата реакция", при която се отделят хормоните адреналин и кортизол и предизвикват ответна реакция срещу стресовия фак-тор. На този етап умът и мускупите работят много ефективно.

Вторият етап е “етапът на съпротивата", когато се активират само най-подходящите механизми за съпротива и секрецията на адреналин и кортизол намалява.

Третият етап е „етапът на изчерпването", когато специфичните органи и системи за борба със стресовия фактор вече са изтощени и изчерпани и други органи и системи поемат техните функции. На този етап отново се увеличава секрецията на адреналин и кортизол, увеличава се надбъбречната кора, свиват се далакът и лимфните възли, намалява броят на белите кръвни телца, отделя се излишък от стомашна киселина, повишава се кръюото налягане, намаляват половите хормони. Това е етапът, след който се появяват органичните промени в различни органи и системи и се проявяват като хронично заболяване, което е следствие от хроничен стрес. Най-вредният ефект на хроничния стрес е създаването на хронична свръхсекреция на кортизол, което води до нарушаване оптималната функция на мозъка. Първоначалният ефект на освободения в стресова ситуация кортизол е че бива възпрепятствано използването на кръвната захар от мозъчния център на паметта- хипокампа. Стига се до недостиг на енергия в мозъчните структури и дозапна, краткотрайна или дълготрайна загуба на паметта при хора под стрес. Ако стресът продължава, то увеличената концентрация на кортизол в мозъчните клетки възпрепятства производството на невромедиатори и затова го наричат „убиец ца концентрацията". Често в стресова ситуация хората са объркани. Прекалено много кортизол и то за достатъчно дълго време, може в крайна сметка да убие много голям брой мозъчни клетки, тъй като трайно разстройва техния метаболизъм и предизвиква навлизането на големи количества калций в тях. Излишъкът на калций води до образуване на свободни радикали, които са непосредствената причина за клетъчната смърт.

Type the title here