Фитнес ЦСКА

С прекратяване на работата се прекратява и действието на проприоцептивните сигнализации, обуславящи възникналите в работния период промени.

Веднага пресорецепторнитерефлексогенни съдови зони, чието влияние през време на работа е би­ло ограничено от действуващата в този момент работна доминанта, реа­гират остро на повишеното кръвно налягане и чрез депресорния нерв силно повишават тонуса на вагусовия център. Под негово влияние сър­цето започва да намалява честотата и силата на своите съкращения, съдо­вият тонус се понижава и систолич­ното налягане спада. След различно по продължителност време в зависи­мост от характера и интентензивността и обема на проведеното натоварва­не изменените сърдечно-съдови функ­ции се възстановяват до изходното си ниво.

Най-напред и най-бързо се въз­становява кръвното налягане, към колебанията на което организмът проявява особено голяма чувствител­ност. Възстановяването на сърдечната дейност протича по типа на екс­поненциалната крива в две фази — фаза на ускорено и фаза на забавено възстановяване.

Фазата на ускорено възстановяване започва веднага с прекратяваме на работата и продължава около 30—60 сек. Характерно за нея е рязкото за­бавяне на пулсовата честота, която до края на първата минута може да се понижи с 60—70—80% и даже повече от увеличението й при работа. Освен това, особено у високотренирани лица, се наблюдава в отделни моменти едно рязко, скокообразно понижаване на пулсовата честота (за­бавяне на темпото изведнаж с 5—6 удара за 10 сек). Забавянето на пулса в тази фаза е толкова по-силно изразено, колкото по-интензивна е била проведената работа и по-високотренирано лицето. То отразява проявеното непосредствено след прекратяване на работата влияние на вагуса, изразено толкова по-силно, колкото по-високоинтензнвна е била предшествуващата работа и по-голямо ускорението на пулсовата честота. Поради това с пови­шаване на тренираността въпреки по-голямото покачване на пулса при по-интензивно проведените натоварвания възстановяването в тази фаза протича по-бързо и пулсът се понижава в по-голям процент, отколкото при по-ниска степен на тренираност. Характерно за този период е освен това намаляването на венозния приток към сърцето поради прекратеното действие на мускулната помпа и все още силно изразеното хронотропно и инотропно стимулиране на миокарда. Поради това след свърш­ване на работата може да се наблюдава вторично скъсяване на периода на изтласкване на кръвта при камерната систола с едновременно рязко пони­жаване на кръвното налягане.

Фазата на забавено възстановяване, която следва непосредствено след първата, трае различно дълго време и зависи главно от продължителността и обема на извършеното натоварване (от 20—30 мин до няколко часа, а в някои случаи и повече от денонощие).

В някои случаи, особено след интензивно натоварване, възстановяването на пулса в първата фаза протича толкова бързо (силно проявен вагусов[1] ефект), че се достигат или почти се достигат изходните стойност преди натоварването. Тъй като обаче такова понижение па пулса е неаде­кватно на все още острата нужда на организма от кислород (необходим за отстраняване па натрупаните недоокислени продукти), вероятно поради ново активиране на симпатиковото действие настъпва неравномерно и неста­билно ускоряване на пулса, изразено в а р и т м и я. Тя започва обикно­вено в началото на втората фаза (около втората минута на възстановява­нето) и продължава около 1—2 мин, след което изчезва, а пулсът се уста­новява на ниво, по-високо от началното му спадане. След това постепенно се достига изходното ниво.

При дълготрайни натоварвания, където пулсът и кръвното налягане се покачват по-малко, но обемът на работата е по-голям, първата фаза не е така рязко изразена, а възстановяването протича изобщо много по-дълго време (напр. при маратонско бягане или плуване — повече от денонощие).

След статично натоварване се наблюдава т. нар. феномен на Lind-hard, изразен в една вторична хиперфункция на сърцето — повишаване на пулсовата честота и на систоличното и пулсовото налягане над нивото им през време на работния период. Обяснява се с по-доброто кръвонапълване на сърцето и увеличаване на минутния му обем след статичното усилие вследствие нормализирането на кръвния ток в големите вени и в малкия кръг на кръвообращението.

Тъй като характерът на възстановяване на пулсовата честота отра­зява твърде чувствително способността на организма да понася приложе­ните му натоварвания, проследяването му се .използва под формата на функционални проби за оценяване степента натреннраност на състезателите.